Последните четири издания на регатата са неизменно придружени от всевъзможни скандали, претенции и съдебни искове. След като губят Купата от австралийците през 1983 г. американците не могат да преминат чак до сегашното последно 33-о издание през цедката на мач-рейсингите с Претендентите. През 1992 г. Предендент е италианския екипаж “Ил Моро ди Венеция”. След това Претенденти са австралийската яхта “Блек Меджик” \1995 г.\, “Луна Роса” – Италия \2000 г.\, “Алинги” – Швейцария \2007 г.\. В предпоследното – 32-о издание на Купата, американците не могат да премерят сиректно сили със Защитниците от “Алинги”, тъй като основен Претендент е екипажът на австралийската яхта “Емиратес TNZ”.
Затова американците са решени да хвърлят в борбата за връщането на Купата всичко на принципа “Целта оправдава средствата”. Не само американците, но и някои други тимове не жалят средства за постигането на целта. В борбата са използвани всички допустими и недопустими похвати За постигането на целта се използват съдебни искове, заплахи, шантажи, че дори и компютърен шпионаж.
След като усещат, че могат да изгубят през 2003 г. приза от екипажа на “Алинги” австралийските националисти провят опит да сплашат своите сънародници, включили се в екипажа на швейцарската лодка. Така “изменниците” Ръсел Кутс и Брад Батъруърд получават по пощата писма със заплахи от смъртна разправа с тях и семействата им. Що се отнася до местните полицаи, те май така и не се постараха да положат достатъчно усилия, за да открият авторите на писмата.
В последствие по време на една от гонките американският екип на Денис Конър се оплака официално, че конкурентът им от САЩ – тима на “Един свят”, е използвал компютърен шпионаж, за да разкрие тайните на тяхната яхта. Обвиненията бяха потвърдени от екипите на Нова Зеландия и от екипажа на италианската яхта “Луна Роса”. След тези свидетелства екипажът на “Един свят” получи точка наказание, но така и не беше отстранен от състезанието на Претендентите, тъй като съдиите приеха, че засечената шпионска информация не е била използвана.
По време на подготовката за последното – 33-о издание на регатата, американците поведоха същински Кръстоносен поход за връщането на Купата у дома. Съдебният им иск бе решен на родна почва от местен съдия. Така екипът на “БМВ Оракъл” бе наложен като единствен Претендент. Верен на принципа, че това, което не може да се купи с пари се купува с много пари, в борбата за Купата се включи и американския милиардер и бос на компютърната компания “Оракъл” Лари Елисън. Именно негова собственост е мега тримарана “БМВ Оракъл”. Баварската компания също наля много милиони, за да въоръжат спонсорирания и от тях американски тим с най-високотехнологичното оръжие.
И експертите на “Боинг” бяха свикани под знамената на “БМВ Оракъл”, за да изковат основното оръжие на тримарана - униклното крило-платно \wing-sail\. Неговият дизайн е взаимстван от конструкцията на крилото най-новия пътнически лайнер “Боинг 787”. То се състои от свързани с шарнири в зоната на латите две вертикални части. С помощтта на шарнирите двете части на крилото могат не само да променят ъгъла едно спрямо друго, но и да се раздалечават и образуват нещо като второ крило. По същия начин задкрилката на Боинга се измъква от основното крило, за да увеличи подемната му мощ при кацане и излитане. Именно това крило-платно даде възможност на американския тримаран да “лети” на бръснещ полет над вълните със скорост, превишаваща близо 3 пъти скоростта на вятъра.
