Със закъснение от пет дни, наложено от слабите ветрове, духащи в залива на испанския град Валенсия, най-сетне бе даден старта на финалните гонки от 33-ото по ред издание на регатата за Купата на Америка. Това стана в ранния следобяд на 12 февруари. След продължили месеци наред спорове за статута на регатата и затова кой има право и с какви съдове може да участва в нея, спорът бе решен в края на миналата година от един американски съдия. Въз основа на Кодекса на основателите на регатата, чиито клаузи не са напълно ясни и до ден днешен, до финала бяха допуснати двукратния победител от последните две издания на регатата - швейцарския тим “Алинги” и един от единадесетте претенденти за Купата на Америка – американския тим “БМВ Оракъл”. Поради една или друга причина останалите десетина тима влязоха в някакво противоречие с правилника на регатата и отпаднаха със съдийско решение от борбата. Оттук нататък двата отбора – на Защитниците от “Алинги” и на Претендентите от “БМВ Оракъл”, имаха на разположение много малко време, за да подготвят достойни за Двубоя на яхтените титани лодки. И тай като очевидно американският съд чете Кодекса на регатата както дяволът чете Евангелието, изведнъж се оказа, че финалът на едно от най-големите ветроходни състезания в света може да се проведе не с единствените участвали досега еднокорпусни яхти, а и с многокорпусни мега бегачки. Такива съдове се конструират, строят и тестват в продължение на месеци и години, затова всеки един от тимовете потърси това, което беше готово и на разположение. Защитниците от “Алинги” излязоха на дистанцията с дълъг към 27 м двукорпусен катамаран, а Претендентите от “БМВ Оракъл” се противопоставиха със също толкова дълъг тримаран.
Цената на всяка една от лодките е от 120 до 200 млн щатски долара. Освен самите яхти в този бюджет се вклчва и издръжката на цялата логистика, в която участват екипи от около 2000 души – екипажи, треньори, подсигуряващи екипи, снабдители, телевизионни екипи, експерти по маркетинг и ПиАр, охрана и какво ли още не.
Както вече стана дума, стартът на дългоочакваната първа гонка бе даден чак на петия от обявеното официално време ден, тъй като американският съдия, решил казуса, очевидно не е бил наясно, че по това време на годината в този район на Европа се карат ски, а не яхти. Ниските температури не позволяват на бриза да набере характерната за лятото по-висока скорост. А според регламента на регатата старт може да има при скорост на вятъра не по-малка 5-5,5 възела/около 9 км. в час/. Независимо че двата екипажа излязоха с лодките си на стартовата дистанция, гонката на 12 фенврури също висеше на "косъм", заради минимално граничната сила на вятъра. В крайна сметка след мъчително изчакване стартът на първата гонка бе даден в 14,35 часа местно време при духащ с 6-7 възела юг-югоизточен бриз.
Непосредствено преди старта воденият от милиардера Ернесто Бертарели екипаж на “Алинги” пресече неочаквано пътя на движещия се с предимство на десен халс/с духащ от дясната страна на борда вятър/ американски тримаран. Това принуди шкипера на “БМВ Оракъл” – австралиецът Джеймс Спитил, да завие рязко надясно срещу вятъра, за да избегне неминуемия сблъсък. А той би се отразил разрушително и на двата ветроходни титана. Последва логичен протест от страна на американския тим и съответното дадено от съдиите заслужено наказание за тима на швейцарците – едно допълнително завъртане на 380 градуса с два повора оверщаг \през носа\ и един фордевинд \през кърмата\.
Почти ведната след обявяването на съдийското решение бе даден и старта на гонката, който обаче – кой знае защо, завари американския тримаран от погрешната страна на стартовата линия. Очевидно, че след последвалата суматоха и предотвратяването на удара с “Алинги” насоченият срещу вятъра и изпаднал в левентик/с нос срещу вятъра/ американски тримаран бе загубил ход. А без ход гигантската яхта е и без управление. Така докато американският катамаран се мотаеше откъм погрешната надветрена страна на стартовата линия швейцарците успяха да стартират и да наберат преднина от около 380 м пред конкурентите. Това беше и единствената интрига в цялата гонка, тъй като след като се завърнаха откъм подветрената страна на стартовата линия американците успяха да стартират със закъснение от около две минути. Оттук нататък тримаранът “Оракъл БМВ” започна бързо да настига швейцарският катамаран, да го надмине и да го мачка с все по-голям аванс по 40-милната гонка \около 70 км\. Първата гонка се проведе по т.н. дистанция “банан”, при която яхтите стартират срещу вятъра, лавират \движат се на зиг-заг срещу вятъра\ в продължение първите 20 мили, след което изминават останлите 20 мили с попътен вятър, за да финишират на старт-финалната лининя, очертана между съдийския кораб и една веха \шамандура\.
По самото трасе и двата шкипера се стараеха да подържат максималната възможна за мнокорпусните яхти курс и настройка на платната, при който само подветреният корпус е във водата, а надветленият \на швейцарския катамаран и централният корпус и надветреният поплавък на американския тримаран\ са извън водата. По този начин многокорпусниците се движат с минимален контакт с водата и максимална възможна скорост. При духащ с не повече от 8-9 възела вятър максималната скорост от 27,5 възела \около 50 км в час\ бе постигната от тримарана “БМВ Оракъл”. Парадоксът, че скоростта на движение на мега тримарана е по-висока от тази на вятъра, се дължи на използваните при него авиационни и космически супер технологии, както и на т.н. “вимпелен вятър”, при който скоростта на действителния вятър се наслагва като вектор със скоростта на движение на самата яхта.
В крайна сметка след като завъртя наказателния поворот от 360 градуса “Алинги” пресече след финалната линия с пасив от над 15 минути и изоставане от над 3 км от “БМВ Оракъл”. Следващата гонка ще се състои в неделя – 14 февруари, също в залива на Валенсия. Тя ще се проведе по т.н. “триъгълник”. Във втората гонка яхтите също стартират срещу вятъра, за да преминат по дистанция от 39 мили, означена с две вехи и три отсечки от по 13 мили. Ако победи и във втората гонка екипажът на “БМВ Оракъл” ще реши в своя полза състезанието, тъй като за да спечели Купата на Америка му трябват победи в 2 от първите 3 гонки.
В първо лице - Джеймс Спитил, шкипер на “БМВ Оракъл”:
- Днес \12 февруари\ свършихме много добра работа. Успяхме да извоюваме едно наказание за нашитне противници, което ни беше от полза. Що се отнася до скоростта аз винаги съм смятал, че ако успея да се движа срещу вятъра с вдигнати във въздуха централен и наветрен корпус ще постигна максимума от тримарана. Така и стана, но аз бях приятно изненадан от поведението на яхтата при втората част от гонката, когато се движехме с попътен вятър. Тук много добра работа свършиха тактика на екипажа Джон Костекцки и навигаторът Матео Плаци. Техните съвети ми помогнаха да избера курс и настройка и комбинация от платна, които също позволиха да се движим с добра скорост и потопен най-вече само един подветлен корпус във водата. Днес беше труден ден, но много съм щастлив за победата, която е от голямо значение и за нашите момчета от поддържащ екип на брега. За следващите гонки ще трябва да поработим още върху движението при попътен вятър. Но днешната победа е от ключово значение за нас.
