Ален Тебо е не само шкипер, но и основен двигател на проекта “Хидроптер”. Французинът построява още през 1995 г. с помощта на водещи учени и членове на своя настоящ екипаж първия си тримаран на подводни крила. Целта му е да направи плаване в Атлантическия със скорост от 40 възела (около 80 км. в час). “Това е мечтата на моя живот. Винаги съм искал да направя летяща лодка”, споделя още преди близо 20 години новият световен рекордьор. И тримаранът действително литва над вълните на подводните си криле още през 1955 г. И тогава става катастрофата. По време на тестовете силен порив чупи едното от подводните крила. Тримаранът се преобръща и потъва. Ален обаче не се отказва от мечтата си. С много усилия той пуска през 2005 г. на вода втория си тримаран на подводни криле “Хидроптер”. Още с първото си пробно плаване от Кале до Дувър той пресича Ла Манша само за 34 минути.
Постижението е по-добро от времето, с което Луи Блерио прелита за първи път със самолет Английския канал.
Двата нови световни рекорда обаче едва ли щяха да бъдат постигнати без помощта на швейцарски екип от учени, който се включва през 2005 г. в проекта “Хидроптер”. Инженерите от Федералния технологичен институт в Луизиана са експертите, които имат голяма заслуга и за победата на швейцарския тим “Алинги” в последното издание на супер регатата за Купата на Америка. Швейцарците се захващат с оптимизирането на конструкцията на двете странични подводни крила и с формата на монтираното под перото на рула трето крило с формата на обратно “Т”. След като набере скорост подемната сила на трите крила вдига тримарана във въздуха. По този начин се игнорира почти изцяло съпротивлението при движението на корпуса във водата. Швейцарските експерти монтират над 70 датчика по различни възлови точки на корпуса, мачтата и платната, превръщайки тримарана в същинска плаваща лаборатория. С тяхна помощ става ясно, че за да започне да тримаранът да глисира върху подводните крила мачтата му ще трябва да понесе натоварване от близо 50 тона. Затова всяко едно от трите ефирни подводни криле трябва да поема натоварване от 20 тона.
“Имаме монтирани датчици във всяка стратегическа точка на лодката. Анализираме постоянно данните от тях, но въпреки това не можем да се движим прекалено бързо, защото сме на границата на неизвестното. Не можем да рискува тримарана и сигурността на екипажа, тъй като все още знаем много малко за силите, на които е изложена яхтата”, не крие опасенията си Тебо.
В деня, в който чупи два рекорда, френският шкипер нахъсва екипажа с култовата реплика на джедая Йода от “Междузвездни войни”: Нямаме право на втори опит… Или ще го направим или не.” След тези думи Тебо категорично заявява: “Ще го направим!”. За него вече регистрираните два рекорда са само началото за осъществяването на следващата му голяма мечта. Този път тя е вдъхновена от романа “Около света за 80 дни” на Жулн Верн. “Следващата ми цел е да направя за 40 дни околсветска обиколка с тримаран на подводни криле”, разкрива Тебо новата си амбиция. За да я осъществи той планира да построи два пъти по-голяма от сегашния “Хидроптер” яхта.
Ексрекордьорът
Вече официално признатото постижение на “Хидроптер” прати в историята задържалия се цели 16 години рекорд за скорост на ветроходна яхта. През 1993 г. австралийският тримаран Yellow Pages постига в залива Сънди пойнтс в австралийския щат Виктория рекорд от 46,52 възела (86,6 км. в час). Оттогава досега само трима сърфисти и още толкова кайтсърфиста са успели да постигнат по-висока от австралийския тримаран скорост, но постиженията им са записани в друга категория – на бордовете.
Yellow Pages има оформено като крило единично платно. Австралийската яхта е с авангардна асиметрична конструкция на тройния корпус. Затова тя може да се движи само, когато вятърът й духа откъм десния борд (десен халс). Покритият с прозрачен щит кокпит за екипажа е монтиран върху десния поплавък, за да може теглото му да противостои на вятъра и да държи тримарана в изправено положение.
