“Сега предстои да започне крайната фаза от провеждането на гонките – завръщането към нормалния ритъм на живот. Това означава да излезеш от стереотипа, в който си живял в продължение на почти цяла година и да се върнеш в нормалното общество. Сега е необходимо да забравиш за борбата за максималната възможна скорост, за страха, за вахтената организация на управление на яхтата. Ще се наложи да отвикваме от храната под формата на олекотени полуфабрикати, от хроничното недоспиване и от условията, в които живееш на борда на една 70-футова яхта с още 10 други членове на екипажа”, опитва се да обясни ситуацията шкиперът на Green Dragon Фил Хармерхт.
Момчетата, които са участвали в една околосветска ветроходна регата, се търсят много и вероятно скоро ще ги видим отново на борда на някоя друга лодка в състава на друг екстремен екипаж да гонят поредната максималистична дестинация или обиколка около планетата.
“Мисля да боядисам дома си”, споделя простичко най-близките си планове Стю Уилсън от екипажа на Team Delta Lloyd. Роб Салтхаус от екипажа на PUMA в тона му допълва: “Аз пък се надявам да се прибера вкъщи и поне за известно време да стана един примерен татко.”
Краят на поредната екстремна околосветска регата означава, че поне за известно време участниците в нея ще престанат да са подвластни на странното за един нормален човек желание да изпитат на предела силите си и ако не победят поне да затворят обиколката около планетата с платна.
Резултатите от едно анонимно допитване до участниците в регатата сочат, че гонката е трябвало да завърша в края на краищата. Шкиперът на Ericsson 3 Магнус Олсон обобщи по следния начин мнението на своите колеги: “Тази регата е толкова трудна във физически и морален план, но не в това се крие стимулът за нашето желание да участваме в гонката. В същото време сега всички участници във Volvo Oceаn Race са на предела на своите физически възможности. Всички ние се нуждаем от една дълга почивка.”
Най-любопитен в случая е обаче фактът, че независимо от умората, в момента никой от участниците не споменава фраза от типа: “Никога повече!” Даже обратното – повечето от яхстмените вече са потвърдили желанието си да участват и в следващата регата, която ще се проведе през 2011-12 г.
“Чувствам, че цялата ми кариера на ветроходец се завърта около Volvo. Категорично бих искал да взема участие в още две или три околосветски регати”, казва вахтенният началник на Ericsson 4 Стю Банатайн, който вече има в актива си 5 околосветски регати.
На някои от яхстмените обаче ще им се наложи да слезнат завинаги от дългата дистанция. Навигаторът Роджер Нилсон например вече навърши по време на последната регата 60 години. Това му е вече седмата по ред околосветска гонка. Затова Роджер обяви, че не планира повече да участва в такива екстремни и тежки състезания. 60 години навърши и шкиперът на Ericsson 3 – Магнусу Олсон. Той също сподели, че се не вижда в бъдеще в подобен род начинания. “Аз бих искал още един път да участвам в нещо подобно, но не зная точно в качеството на какъв член от екипажа”, не се отказва от предизвикателството Магнус.
Що се отнася до Икер Мартинес и Хавиер Фернандес, те възнамеряват в близко бъдеще да концентрират усилията си за подготовка за следващата Олимпиада. През 2012 г. в Лондон те имат намерение да направят нещо не по-малко екстремно – да спечелят златния медал в олимпийския клас 49. “Много ми хареса последната гонка. Натрупах колосален опит. Имахме и положителни, и отрицателни моменти и емоции, и аз не ги разделям по никакъв начин. Това всичко е част от един комплексен опит и в болшинството си той е положителен. Бих искал да се върна отново в голямата игра в определен момент”, признава Мартинес.
Що се отнася до шкипера на PUMA Кен Рид, той споделя: “Околосветската гонка е супер събитие за мен. Това е едно жестоко състезание и аз се радвам, че издържах всички етапи и стигнах до финала. Освен това имах късмета и честта да се се състезавам с една отлична яхта и с един фантастичен екипаж от истински професионалисти.” Рид далеч не се възхищава напразно, тъй като яхтата PUMA на едноименния американския тим успя да заеме почетното второ място в крайното класиране на регатата. Това е едно наистина фантастично представяне, като се има пред вида, че американските се състезаваха с една яхта, а другите два елитни тима - Ericsson и Telefonica Team, участваха в регатата с по две лодки.
“Ние прекарахме заедно толкова дълго време, че сега сме просто шокирани, че ще ни се наложи да се разделим. Екипажите преминаха през какви ли не екстремни изпитания. Разберете, в края на краищата, ние обиколихме заедно света…”, не престава да се чуди как ще живее отсега нататък Кен Рид.
Шкиперът на Telefonica Blue Боу Беккинг споделя същото мнение: “Когато посвещаваш 2 или 3 години на един такъв проект, след това е винаги много тежко и тъжно да се разделяш със своите съмишленици. Затова в заключение искам да изкажа своята огромна благодарност към нашия екипаж – ние всички показахме на света какво представлява един истински сплотен екипаж”.
“Изпитвам странното чувство, че преди гонката аз не бях изобщо срещал някои от членовете на екипажа. Сега всички чувствам като свои братя. От утре всеки ще тръгне по своя път и това е малко тъжно. От друга страна това беше едно много дълго състезание и ние всички се нуждаем от време, за да починем и да се възстановим”, споделя шкиперът на Ericsson 4 Торбен Граел.
