По предварителна програма веднага след стартовия изстрел яхтите трябваше да направят кръг под един от вътрешните мостове в залива на Бостън, за да зарадват отблизо многобройните събрали се изпращачи. Но гъстата мъгла скри поворотните знаци с монтираните на тях флагчета, показващи мястото, където лодките трябваше да завъртят на изток и да поемат по основната си дестанция към Стария континент. В момента, в който яхта Delta Lloyd започна да заобикаля поворотния знак, в залива навлезе огромния танкер Nor’easter. Още преди старта вахтения шкипер на Delta Lloyd Сти Уилсън направи без да иска прозрение, че непременно ще им “провърви” и че ще трябва да се разминават с танкера в най-важния момент на старта. “Ще ни бъде много трудно да напуснем залива, заради движещия се в нашата посока кораб”, предрече Уилсън. И така и стана. Огромният танкер направи завет откъм морето и лодките останаха почти без вятър, когато се разминаваха с него.
Първи от този капан се измъкна екипажът на Telefonica Blue, зад чийто щурвал бе Йон Мартинес. На него и на съперниците му оставаше да изминат по време на седмия етап още 2555 морски мили. Първите от тях бяха глътнати при вятър със сила от около 16 възела (към 23 км в час) и умерено вълнение. Веднага след като се измъкна от залива на Бостън Telefonica Blue поведе флотилията с аванс от две мили пред нейната посестрима - Telefonica Black, двете други посестрими от тима на Ericsson и PUMA. С това екипажът на Telefonica Blue хвърли ръкавицата на предизвикателството в лицето на своите съперници. В същото време, докато се разминаваше мъчително с танкера, екипажът на Delta Lloyd заедно с шкипера си Роберто Бермудеза изостана с цели 6 мили от лидера. Но и той не беше сам в неволята, тъй като компания на изостаналите яхстмени им правеше екипажът на Green Dragon.
Със сигурност предстоящия преход през Атлантика ще предизвика още много изненади и размествания във временните класирания. По този повод рулевият на Ericsson 3 Томас Йохансон каза: “Никога не бива да се подценява трансатлантическия преход. Независимо че този етап ще бъде сравнително кратък, той ще бъде със сигурност доста сложен. Възможно е да ни изненада студено време, среща с рибарски кораби, айсберги, мъгла. И въобше никой не знае с какво ще ни изненада още Северния Атлантик.”
Вахтеният шкипер на борда на Ericsson 3 също споделя опасенията на своя рулеви. “Ще бъде доста хладно и влажно. Още след първите тридесетина часа ще сме измокрени до кости, докато плаваме в мъгла при температура на водата от 2-3 градуса. Радвам се, че моята моряшка торба е пълна с топли чорапи”, сподели шкиперът.
Първото съобщение от плаващите в Атлантика яхти постъпи от борда на PUMA. “Независимо че Ericsson 4 вече има сериозен аванс от предишните етапи, сега е по-важно от всякога да се съберат възможно най-много точки, тъй като след като пристигнем в ирландското пристанище Холуей, ще ни остава само още една седмица гонка. Аз съм сигурен, че тези последни два етапа, както и крайбрежните гонки, оставащи ни до крайния финал в Санкт Петербург, ще решат окончателната победа във Volvo Oсean Race 2008-2009”, предаде от борда на PUMA. Рик Депи. И той се оказа прав, тъй като два дни след старта временното класиране е следното:
1. PUMA
2. Ericsson 3
3. Ericsson 4
4. Telefonica Blue
5. Telefonica Black
6. Delta Lloyd
7. Green Dragon
Руската яхта Team Rusia не стартира, заради липса на средства.
